1. Осмият цвят на дъгата

    image

    Говори ми,
    но аз ще мълча
    и ще слушам в леглото до теб.

    Дишай,
    защото обичам да отброявам,
    на нищо вече не се надявам.

    Докато бягаме двамата по пътя,
    не мисли за друго нещо,
    освен…,
    в мизерна обстановка
    ще консумирам твоята душа.

    Времето е кълбо,
    затова избягай от мен.
    Всеки наш ден
    е просто прашинка.

    Пари,
    по дяволите!
    За какво са ни?!
    В прегръдките ти се раждат мечти.

    Ние и те.
    Те няма да разберат,
    сиви и сковани ще умрат.
    Аз и ти ще живеем вечно,
    бродещи из съзвездието Млечно.

    Който цвят си избереш,
    него ще сваля от небосклона -
    ще походя, ако трябва
    оттук до изгрева.

    Мозъчно сътресение,
    миг на горчиво проникновение.
    Мисля, че те мразя!
    На любовта ти не държа.
    Що за плоска … лъжа?!

    Затъмнение
    и си тръгвам.
    Повече не издържам.
    Обичам те във всеки нюанс на дъгата…

     
  2. Не мигай

    image

    Мигни
    и си на 16.

    Бягаш от вкъщи в нечия стая,

    смучеш фас от галактики свит,
    ефектът не закъснява
    задушаваш копнежа с омраза
    и жадни целувки в 3 сутринта,
    изгаряш бавно в екстаза.
    Искаш още от това -
    живот на пътя,
    изход от тази яма с лайна…

    Мигни
    и навършваш  21,
    седиш на ръба на света,
    поглед към красивата халюциногенна война,
    където цветята цъфтят есента.
    Протягаш се да вкусиш алена комета,
    реейки се високо като космическа ракета…


    Мигни
    и вече си на 35,
    форсираш мотор по шосето;
    морски полъх наместо телевизор пред канапето.
    Нямаш си деца,
    нито кариера -
    разкарал си пред себе си всяка проклета бариера.
    Свободен като океана почти,

    без очаквания липсват и провалени мечти.

    Мигни -
    ти си вечен,
    разхождаш се по пътя Млечен.
    Душата ти излъчва любов

    и погром…
    От очите се стичат дъги,
    междупланетен синдром;
    тленното в Нищото бясно се върти,
    същността пронизително крещи -
    отнасяш се във вечните реки.

    Губиш нужда от значение
    изкачвайки се по райското течение…
    Всепоглъщащо умиротворение.

     
  3. Бих могла да се справя с този хаос.

    Да събера всяка мръсна, празна чаша,

    всеки случаен надраскан лист,

    всяка летяща по пода страница,

    всяка последна смачкана на топка хартийка.

    Бих могла да изчистя хаоса от стаята си,

    но ми се струва,

    че никога не бих могла да го прогоня от главата си.

     
  4. Тютюн

    Искам мъж със напукано кожено яке и ръце, покрити с мастилени цифри, знаци и името на майка му. Сресана назад коса и насинени, премрежени от слънцето очи. Загоряла груба кожа, която да галя и върху която да заспивам всяка нощ. Цигара, която е сякаш залепена между пръстите му. Намачкан, подгънат екземпляр на “Лолита”, четен и препрочитан, закотвил се върху таблото на колата му. 

    И излизащ от устните гъст синкав дим. Искам да се потопя в него и да потъна, и да остана там завинаги.

     
  5. Обичам ръце.

    Те разказват истории. 

    Леко начупени нокти, излющен черен лак. Напомня ми на ръждата по пантите на отдавна затворена врата. 
    Няколко белега тук и там, единият е почти нов, със засъхнала коричка. Знам защо плачеш всяка нощ в стаята си. 
    Китки от оризова хартия, под която мудно пълзят тънки виолетови змийчета и се борят помежду си за място. 
    Дланта ти е белязана с хиляди гънки. И всички те говорят:
    Колко лица са помилвали тези пръсти?
    Колко други длани е държала твоята?
    Колко пъти се е притискала у нечия гръд?
    Стискала ли е силно, в страха си да не изпусне завинаги?

    Отговорите чета върху ръцете ти…