1. Бих могла да се справя с този хаос.

    Да събера всяка мръсна, празна чаша,

    всеки случаен надраскан лист,

    всяка летяща по пода страница,

    всяка последна смачкана на топка хартийка.

    Бих могла да изчистя хаоса от стаята си,

    но ми се струва,

    че никога не бих могла да го прогоня от главата си.

     
  2. Тютюн

    Искам мъж със напукано кожено яке и ръце, покрити с мастилени цифри, знаци и името на майка му. Сресана назад коса и насинени, премрежени от слънцето очи. Загоряла груба кожа, която да галя и върху която да заспивам всяка нощ. Цигара, която е сякаш залепена между пръстите му. Намачкан, подгънат екземпляр на “Лолита”, четен и препрочитан, закотвил се върху таблото на колата му. 

    И излизащ от устните гъст синкав дим. Искам да се потопя в него и да потъна, и да остана там завинаги.

     
  3. Обичам ръце.

    Те разказват истории. 

    Леко начупени нокти, излющен черен лак. Напомня ми на ръждата по пантите на отдавна затворена врата. 
    Няколко белега тук и там, единият е почти нов, със засъхнала коричка. Знам защо плачеш всяка нощ в стаята си. 
    Китки от оризова хартия, под която мудно пълзят тънки виолетови змийчета и се борят помежду си за място. 
    Дланта ти е белязана с хиляди гънки. И всички те говорят:
    Колко лица са помилвали тези пръсти?
    Колко други длани е държала твоята?
    Колко пъти се е притискала у нечия гръд?
    Стискала ли е силно, в страха си да не изпусне завинаги?

    Отговорите чета върху ръцете ти…